Житейска криза и психично здраве

От гледна точка на психичното здраве кризата не се отнася непременно до травматична ситуация или събитие, а до реакцията на дадено лице в отговор. Едно лице може да бъде дълбоко засегнато от дадено събитие, а друго да преживее малко или никакви негативни резултати от него.

Китайската дума за криза представя отлично описание на нейните компоненти. Думата се формира от йероглифите за опасност и възможност.

Кризата представлява пречка, травма или заплаха, но също така дава възможност за растеж или упадък.

Съществуват различни подходи и определения. Мнозина се съсредоточават върху това как човек се справя със събитието, а не върху самото събитие.

Според:

"Хората са в състояние на криза, когато са изправени пред препятствие за постигането на важни житейски цели — препятствие, което за известно време е непреодолимо, чрез използването на обичайни методи за разрешаване на проблеми" (Каплан)

"… разстройство в равновесието при неуспех на традиционния подход да разреши проблеми, което води до дезорганизация, безнадеждност, тъга, объркване и паника" (Lillibridge и Klukken)

"… криза е възприемането или изживяването на дадено събитие или ситуация като непоносима трудност, която надвишава текущите ресурси на човека и механизмите му за справяне" (Джеймс и Гилиланд)

Често мислим за кризата като внезапен неочакван инцидент, като автомобилна катастрофа, природно бедствие или друго катастрофално събитие.

Кризите обаче могат да варират значително по вид и строгост. Те настъпват като част от процеса на растеж и развитие в различни периоди от живота. Кризите на развитието са предвидима част от жизнения цикъл.

Ситуационните кризи са внезапни и неочаквани, като например инциденти и природни бедствия, преживяване на автомобилна катастрофа, наводнение, земетресение или насилие са само няколко вида ситуационни кризи.

Екзистенциалните кризи са вътрешни конфликти, свързани с неща като цел на живота, посока и духовност. Кризата на средната възраст е пример за криза, която често се корени в екзистенциалните проблеми.

Кризата може понякога да е съвсем очевидна, като например при човек, който губи работата си, развежда се или е замесен в някакъв инцидент. В други случаи личната криза може да е по-малко очевидна, но все пак да доведе до драматични промени в поведението и настроението. 

Американската психологическа асоциация подсказва, че често срещаните признаци за криза на психичното здраве включват драматични промени в навиците за сън, внезапни смени в настроението, оттегляне от обичайните дейности, намален успех в училище или качество на работа, пренебрегване на личната хигиена и промени в теглото.

Целта на кризисните интервенции, които предлага нашият екип е да подкрепим  текущото състояние на лицето, което е изправено пред криза.

Хроничното излагане на стрес или травма може да доведе до психични заболявания, така че е важно да потърсите психологична помощ, за да се справите с настоящите стресови фактори и травми. Кризисното психологично консултиране не е предназначено да осигури дълбинна психотерапия, а да предложи краткосрочна намеса, да ВИ даде помощ, подкрепа, ресурси и стабилизация.

Сериозната (хронична) психична болест поставя отпечатък не само върху страдащите от нея, но и върху семействата им. В България голяма част от хората със сериозна психична болест живеят със семействата (родителите) си. Семейните членове преживяват сериозна криза – психологическа, емоционална, финансова. Наличието на психична болест поставя пред членовете на семействата много въпроси, за които те нямат или поради срам и страх не смеят да потърсят информация.

Подобни въпроси са: “Защо точно на мен/нас се случи?”, “Може ли да се излекува?”, “Колко ще продължи?”, “Как да се държим?”, “Ще може ли детето ми да работи/да се издържа само?”, “Ще може ли да има собствено семейство/деца?”, “Какво ще стане с него/нея, когато ние си отидем?”

Психичната болест е заобиколена от много митове, които обикновено са с негативен характер: “Хората с психична болест са агресивни и непредсказуеми”, “За психичните болести няма лечение”, “Щом веднъж човек се разболее това е до живот”, “Срамно е да имаш психична болест, защото те се дължат на безволие”, “Наличието на психична болест означава, че човек не може да се грижи сам за себе си и да бъде отговорен за живота си”

Всички те карат хората с психична болест и семействата им да крият факта на заболяването и да го държат в тайна. Това има последствия в няколко посоки. От една страна забавя търсенето на помощ и лечение, от друга - ограничава социалните контакти на семействата и те се изолират, като остават сами с тайната си.